ПОКАНА
ДОБРЕ ДОШЛИ!
В основно училище „Никола Йонков Вапцаров“. В момента в училището се обучават 51 ученици . Общият брой паралелки в дневна форма са 5. Общият брой щатен персонал е 13, от които 10 са педагогически и 2,5 непедагогически.
Да възпитаваш – трудно!
Да откриваш пътя на познанието – отговорно!
Да реализираш ефективен учебно възпитателен процес – безценно!
Педагогически
1.Хатче Сейдахмед Али - директор
2.Лютвие Ахмедова Ахмедова – старши учител в начален етап
3.Ремзие Хамзова – старши учител в начален етап
4.Фатме Азис Кемал - старши учител в ГЦОУД начален етап
5.Кадрие Рамадан Хюсеин – старши учител в прогимназиален етап
6.Кямиле Ахмед Мехмедали – старши учител в прогимназиален етап
7.Мийрем Хюсеин Мехмед – старши учител в прогимназиален етап
8.Фатме Мехмед Хюсеинова – старши учител в ГЦОУД
9.Емине Руфи Хамид– учител в прогимназиален етап
10.Шермие Ахмед Ахмед-старши учител в прогимназиален етап
Непедагогически
1.Хабибе Ахмед Адем – счетоводител
2.Фатме Мехмед Хюсеинова – касиер/домакин
3.Фатме Ахмед Саръхасан – чистач
4,Али Мехмед Ахмед - работник поддръжка
История
Началото на светското образование в село Планиница датира от 1937 година с откриването на основно училище „ Назъм Хикмет”.Обучението се провежда в специална сграда с 2 стаи в двора на джамията.
На 15.10.1964г. училището се премества в сегашната си сграда. Променя се и името на училището. Негов патрон става Никола Йонков Вапцаров. Първоначално е съществувала само основната сграда, в която са разположени 8 класни стаи на два етажа, една учителска стая и дирекция. Заедно с нея е построена и спомагателна сграда с две помещения, от които едното е училищна работилница, а другото – занималня на ПДГ.Тази налична база в последствие се оказала недостатъчна и през 1985 година към училището е направена пристройка с две учебни стаи. В края на 2004 / 2005г.по проект бе построена пристройка към училището с четири класни стаи, санитарни възли, които са разположени на два етажа. Направи се ремонт на старата сграда и бе създадена топла връзка между двете сгради.Същата година се обзаведе и компютърен кабинет, които разполага с 10 компютъра, 3 лаптопа и 2 мултимедии.Училището разполага и със столова, където на учениците се поднася топъл обяд.
Понастоящем нашите ученици се обучават в уютни, топли и добре обзаведени класни стаи, с богата материална база.
Патрон на училището
Никола Йонков Вапцаров, поетът на морето и машините, е роден под най-високия връх на Пирин в гр.Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, през 1903 и 1912г., заедно с поета Пейо Яворов, участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майката Елена, културна и образована жена, възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата.
Ученическите години на Вапцаров протичат в трагичните бедни дни след Първата световна война. От 1924г. до 1926г. учи в Разложката гимназия. Увлечението му по литературата вече е сериозно и в ученическия вестник „Борба“ излиза първото му напечатано стихотворение „Към светли идеали“. Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на властния си баща през есента на 1926г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932г. От суровия казармен режим там търси спасение в любимите книги. Участва в рецитали и театрални постановки, започва да пише системно стихотворения и да ги печата в тогавашните младежки издания. Морското училище събужда у възторжения поклонник на Пирин планина и друга страст – към морето и машините.
След завършване на училището Вапцаров работи като огняр и по–късно като машинен техник във фабриката „Българска горска индустрия“ в с. Кочериново. Участва в театрална трупа и се бори за интересите на работниците. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година.
Занизват се тежки месеци на безработица. През юли умира седеммесечният му син Йонко. Работи в мелницата на братя Богарчеви по 12 часа на ден като техник, но често и като огняр. През октомври същата година постъпва на работа в БДЖ като локомотивен огняр. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. Въпреки тежката работа, му остава време за срещи с писатели, художници и журналисти, за литературно творчество. В годините 1938-1939 са написани някои от най-хубавите му творби. През януари 1940г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни“.
Веднага след 22 юни 1941г. – нападението на фашистка Германия – БКП мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на ЦК на БКП. Работата му там е изключително рискована – закупуване на оръжие и взривни материали, осигуряване квартири за нелегални и скривалища за боеприпаси и др.
На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл.3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти Никола Вапцаров посреща куршумите на палачите. През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.
Вапцаров изпя песни, които не могат да се забравят. Поет, по-близък до нас, живите – днес и утре – с любовта си към човека от Вапцаров нямаме. Никой не е казал по-ясни и по-съдържателни слова за предназначението на човека в живота:
За него – Живота –
направил бих всичко…
Никой не е изпял по-силни песни за човешката вяра :
„че утре ще бъде
животът по-хубав , животът по-мъдър“.